Sign In
Therapeutic Areas & Products

Глаукома

 

Думата "глаукома" произхожда от гръцката дума "glaukós", която означава "светлосиньо"

 

Глаукомата е сложна група от заболявания, които обикновено се развиват бавно, в течение на няколко години, без прояви на симптоми. В началото може даже да не забележите, че нещо не е наред, тъй като обикновено се започва с незабележими слепи петна на външното "периферното" зрително поле, което е типично за най-често срещаната форма - откритоъгълната глаукома. Докато започнете да забелязвате някакви недостатъци, глаукомата вече е в доста напреднал стадий и зрението постепенно се влошава. В такъв случай незабавно се обърнете към офталмолог, тъй като това заболяване може да доведе до слепота.

 

Въпреки че глаукомата обикновено засяга и двете очи, може да не ги засегне в еднаква степен. За известно време по-малко увреденото око може да компенсира загубата на части от зрително поле от другото око.

Какво представлява

Глаукомата е най-честата причина за необратима загуба на зрение в света. Тя засяга зрителния нерв, който свързва окото с мозъка (задната част на вътрешността на очната ябълка). Много често увреждането настъпва при прекалено високо вътреочно налягане (ВОН) - основният рисков фактор за глаукома. Това става, когато се блокира оттичането на вътреочната течност, водниста течност, която изпълва пространството между роговицата и лещата и почти винаги поддържа нормално налягане в окото. Съществуват най-малко 50 различни вида глаукома.  

Рискови фактори

Рисковите фактори за глаукома включват:

  • Високо вътреочно налягане (ВОН): налягането в окото се повишава, тъй като оттичането на вътреочната течност (която поддържа нормалното налягане в окото) бъде възпрепятствано по някаква причина.

Вътреочното налягане може да се мени с течение на часове, дни или седмици и зависи от множество фактори. Статистически нормалното налягане варира между 10 и 21 mm Hg (милиметри на живачен стълб - единица за измерване на вътреочното налягане). Леко повишено вътреочно налягане (22-30 mmHg) не води непременно до дефекти в зрителното поле. Но ако ВОН е над 30 mmHg, рискът от глаукома е 40-кратен. Най-общо: колкото по-високо е налягането, толкова по-голям е рискът за зрителния нерв. Вътреочното налягане на някои от пациентите с глаукома обаче е под 21 mmHg. С други думи, поносимостта на нервната тъкан към налягането зависи също от индивидуалния пациент.

  • Възраст: всеки десет години от живота удвояват риска от глаукома (глаукомата е най-често срещана при хората в старческа възраст над 60 години и рядко се среща при хора под 40-годишна възраст)
  • Наследственост: ако някой от семейството ви има глаукома, вероятността и вие да развиете глаукома е 3 до 9 пъти по-голяма
  • Така нареченият ексфолиативен синдром, който е често срещан в Северните страни (сивкави люспички по повърхността на лещата, които офталмологът може да забележи с помощта на микроскоп)
  • Късогледство (миопия): ако имате миопия с повече от -3 диоптъра, рискът от глаукома се увеличава два до три пъти.
  • Раса: При хората от африкански или афро-карибски произход, рискът от развиване на глаукома е около 5 до 6 пъти по-висок, отколкото при хората от европеидната раса.
  • Някои други заболявания: диабетът, атеросклерозата (втвърдяване на артериалните стени) и хипертонията (високо кръвно налягане) могат да нарушат кръвната циркулация в окото и да доведат до развиване на глаукома.

Диагностика

Посещавайте офталмолог:

  • ако сте над 40-годишна възраст
  • на всеки 5 години, ако сте на възраст между 40 и 60 години
  • на всеки 3 години, ако сте на възраст над 60 години

За да установи дали имате глаукома, лекарят ще прегледа очите ви със специален микроскоп, така наречената шпалт-лампа, която дава увеличено триизмерно изображение на вътрешните структури на окото. Когато се използва в комбинация със специални лещи, може да се види по-добре очното дъно, където се намира дискът на зрителния нерв (при хора с глаукома в тази област могат да се видят специфични промени).

 

Офталмологът ще измери също очното ви налягане и дебелината на роговицата, тъй като тя може да повлияе на отчитането на вътреочното налягане. С помощта на гониоскопия ще направи също оценка на ъгъла, под който ирисът се среща с роговицата. Освен това може да бъде направена оценка на зрителното ви поле чрез един тест, наречен периметрия.

 

Ако бъде поставена диагноза на глаукома, обикновено се започва лечение за понижаване на налягането.

 

Ако налягането е високо, но няма признаци на глаукома, състоянието може да се наблюдава, без да се започва лечение, или може да се започне профилактично лечение. Във всички случаи решението винаги трябва да се взема от офталмолога според индивидуалния случай.

 Лечение

Лечението на глаукома се основава на понижаване на вътреочното налягане. Целта е да се забави напредъкът на заболяването. За съжаление изгубеното вече зрение не може да бъде възстановено. Степените на избор на лечение обикновено са в следния порядък:

  1. Лекарства (капки за очи)

  2. Лазерно лечение

  3. Хирургично лечение

Лекарственото лечение на глаукома обикновено продължава цял живот. За дълготрайно лечение е препоръчително да се използват капки за очи без консерванти, за да се осигури оптимална поносимост към лекарството. Лекарствата действат или като намаляват количеството на вътреочната течност (напр. бета-блокери), или като увеличават оттичането на вътреочна течност (напр. аналози на простагландин). Изключително важно е да използвате лекарството точно както ви е предписал вашият лекар, защото то ще ви помогне само ако го използвате правилно.

 

Като алтернатива се прилага лазерно лечение (лазерна трабекулопластика) на камерния ъгъл, с което се цели да се подобри оттичането на вътреочната течност, за да се намали вътреочното налягане поне за няколко години. Ако въпреки лекарствената или лазерната терапия напредъка на заболаването продължава, може да се приложи хирургично лечение.

 

Най-честата форма на хирургично лечение на глаукома е трабекулектомията. Това е процедура, която намалява вътреочното налягане чрез отстраняване на част от трабекуларната мрежа и прилежащите структури. Това позволява на вътреочната течност да се оттича от окото под конюнктивата, където се абсорбира.